Айрън Мейдън

Айрън Мейдън
Iron Maiden
	Айрън Мейдън Iron Maiden
	От ляво надясно: Харис, Мъри, Гърс, Смит
Информация
От	Лондон
Стил	хевиметъл, прогресивен метъл
Активност	от 1975 г.
Музикален издател	EMI, Universal, Sanctuary, Epic, Columbia, Portrait, Capitol
Свързани изпълнители	Gogmagog, The Untouchables, ASAP, Wolfsbane, Psycho Motel, Samson
Уебсайт	www.ironmaiden.com Страница в IMDb
Членове
Настоящи	Брус Дикинсън; Дейв Мъри; Яник Гърс; Ейдриън Смит; Стив Харис; Нико Макбрейн
Бивши	вокали:; Пол Дей (1975 – 76); Денис Уилкок (1976 – 77); Пол Ди'Ано (1978 – 81); Блейз Бейли (1994 – 99); китара:; Дейв Съливан (1975 – 76); Тери Ранс (1975 – 76); Боб Сауър (1976 – 77); Тери Уапрам (1977); Дейв Мак (1979); Пол Кърнс (1979); Пол Тод (1979); Тони Парсънс (1979); Денис Стратън (1980); барабани:; Рон Матюс (1975 – 77); Thunderstick (1977); Дог Сампсън (1977 – 79); Клайв Бър (1979 – 82)
	Айрън Мейдън в Общомедия

„Айрън Мейдън“ (на английски: Iron Maiden, произношение: ˈaɪən ˈmeɪdn, в превод Желязната девица) е хевиметъл група, създадена в Лондон, Великобритания.

Тя е сред най-големите, най-успешните и с най-продаваните тиражи (повече от 180 милиона бр. по целия свят) хевиметъл групи за всички времена. Групата е издала 17 студийни албума, 5 компилации „най-доброто“, 12 концертни албума и 4 бокс сета. Спечелили са наградата Ivor Novello Awards за международни постижения за 2000 г.

Талисманът на Мейдън, Еди, е станал основна фигура на обложките на групата, а присъства и на концертите. Първоначално Еди бил нарисуван от Дерек Ригс, но има множество въплъщения и от Мелвин Грант. Той също участва и в компютърната игра Ed Hunter, както и в много книги, комикси и други търговски продукти.

Айрън Мейдън стават известни благодарение на отличителния си стил. Мелодичните рифове в стила на хевиметъла, текстовете и вокалите се разпознават веднага. Групата е известна и с енергичните и незабравими концерти, както и със своята отдаденост и преданост към феновете.

Много от текстовете на песните са за историята на Англия или са основани на книги или филми като: Children of the Damned, The Duellists, The Clansman, Aces High, Paschendale, Revelations, The Loneliness of the Long Distance Runner, The Wicker Man, The Prisoner, Lord of the Flies, Where Eagles Dare, From Here To Eternity, Out of the Silent Planet, To Tame A Land (по романа на Франк Хърбърт „Дюн“), The Trooper (по стихотворението „Атака на леката бригада“ от лорд Тенисън), Rime of the Ancient Mariner, в която са използвани думи от Самюел Кулридж и Man on the Edge (по филма „Падане“).

Групата е откривала и някои от основните музикални събития като Озфест (Ozzfest), Монстърс ъф рок (Mosters of Rock), Рок в Рио (Rock in Rio) и Даунлоуд фестивал (Download Festival).

Айрън Мейдън са на 24-то място в класацията на VH1 „100-те най-велики артисти/групи на хардрока“, а според списание Kerrang са най-добрата група за последните 25 години. А също така са на четвърто място в класацията на MTV „10-те най-велики хевиметъл групи на всички времена“

История

Ранни години (1975 – 1979)

Пътят от началото до наши дни е дълъг и започва през 1975 г., след като басистът Стив Харис напуска старата си група Smiler, понеже не приемали много от песните, които той пишел. Името му хрумнало, докато гледал адаптация на „Човека с желязната маска“ и се сетил за средновековния уред за мъчения.

Харис и китариста Дейв Мъри са хората, които са участвали в групата най-дълго. Съставът на групата е променян общо 12 пъти през 70-те години. Тогава те свирели в Лондонския Ийст енд (East End), търсейки постоянния състав на групата. Въпреки че Мейдън са метъл група, повлияна от Лед Цепелин, Дийп Пърпъл, Куийн, Джудас Прийст, Блек Сабат, Йес първоначалното им звучене се приближавало повече до пънка. Оригиналният вокал Пол Дей бил заменен от Денис Уилкок, който бил голям фен на Кис и използвал огнени ефекти, грим и фалшива кръв на сцената. Той бил първото вдъхновение за Еди. Нямало певец, който да притежава певчески способности и присъствие на сцената, за да се развива групата. Това се променило през 1978 г., когато Харис и Мъри приели в групата певеца Пол Ди'Ано и барабаниста Дог Сампсън.

По това време Мейдън били истинска сензация в Англия. Вече свирели от три години, но все още не били записали музиката си. В навечерието на 1978 г., групата записала един от най-известните демо записи в историята на хардрока – The Soundhouse Tapes. Само с четири песни групата продала пет хиляди копия само за няколко седмици, след това оригиналите стрували хиляди долари (до преиздаването през 1996 г.). Две от парчетата („Prowler“ и „Iron Maiden“) стигнали първо място в Английските рок класации. Първото им появяване в албум било в компилацията Metal for Muthas излязъл през 1980 г. съдържащ две по-ранни версии на „Sanctuary“ и „Wrathchild“.

В групата се присъединявали различни китаристи към Мъри. Това приключило с пристигането на Денис Стратън. Групата искала да подпише с Ейдриън Смит, но той отказал, понеже пеел и свирел със собствената си група. Стратън довел със себе си и нов барабанист – Клайв Бър. В този състав групата влязла в звукозаписното студио, след като подписали договор с EMI през ноември 1979 г.

Първоначален успех (1980 – 1981)

Невероятният „Iron Maiden“ излиза през 1980 г. и е абсолютен успех сред феновете и критиката. След този албум групата става един от основните представители на новата вълна в британския хевиметъл. Групата откривала турнето на Кис (Unmasced Tour) и отделни концерти на Джудас Прийст. След турнето с Кис, Денис Стратън бил изгонен от групата поради творчески различия, а на негово място дошъл Ейдриън Смит.

Той внесъл по-остър и тежък звук в групата, който бил напълно различен от бавното, блус звучене на Мъри. Една от запазените марки на групата е „двойната соло китара“, въведена от Тин Лизи и Уишбоун Аш и доразвита от Джудас Прийст и Мейдън.

През 1981 г. излиза втория албум на групата – „Killers“. Той съдържал отдавна написани парчета, които не били включени в първия албум. Само две песни са написани специално за албума (едноименното парче и „Murders in the Rue Morgue“).

Следващия етап (1981 – 1987)

Както много други групи, така и Мейдън пиели много алкохол в ранните си дни. За сметка на това рядко употребявали наркотици, а Стив Харис твърди, че никога не е опитвал. Изключение прави само Пол Ди'Ано, който демонстрирал саморазрушително държание най-вече поради употребата на кокаин. Изпълненията му започнали да се влошават, точно когато групата била напът да пробие в Америка. И така в края на 1981 г. Пол Ди'Ано бил заменен от бившия вокалист на Samson Брус Дикинсън. Дебютният албум на Дикинсън с Айрън Мейдън (The Number of the Beast) е считан за класика в хевиметъла. Този албум им донесъл световна популярност и съдържал хитове като „The Number of the Beast“, „Run to the Hills“ и „Hallowed Be Thy Name“. За втори път групата поема на световно турне в САЩ, Канада, Австралия и Япония. Турнето било придружено от много спорове и обвинения от религиозни общества, заклеймявайки Айрън Мейдън като сатанинска група, поради мрачните текстове, които се предполагало, че са думи на Сатаната. Твърденията се въртели основно около едноименната песен, в която всъщност се говори за лош сън. Членовете на групата се опитали да се защитят казвайки, че става въпрос за един кошмар на Стив Харис, но обвиненията продължили. Дори група християнски активисти изгаряли записи на Мейдън и Ози Озбърн. Тези спорове, са основната причина за стереотипа, че хевиметълът е въплъщение на Сатаната. Всъщност повечето от обвиненията са на основата на погрешна интерпретация на текста и страх от агресивната и енергична природа на музиката.

След турнето барабаниста Клайв Бър бил заместен от Нико Макбрейн. Така групата се върнала в звукозаписното студио, за да запише още четири мулти-платинени албума: „Piece of Mind“, съдържащ „Flight of Icarus“ и „The Trooper“ (1983), „Powerslave“ съдържащ „2 Minutes to Midnight“, „Aces High“, и „Rime of the Ancient Mariner“ (1984), двойният лайф албум „Live After Death“ (1985), и експерименталния, „Somewhere in Time“ (провокиран от Ейдриън Смит)(1986) съдържащ „Wasted Years“.

Обвиненията в сатанизъм не спрели – имало много спорове за окултното послание в музиката по онова време, което се откривало най-често като се пускал записа на обратно. В албума „Piece of Mind“ посланието било поставено преди песента „Stil Life“ и било просто шега. Ако пуснете парчето на обратно, ясно се чува барабаниста да казва: „Hmm, Hmmm, what ho sed de t'ing wid de t'ree bonce. Don't meddle wid t'ings you don't understand". По-късно, Макбрейн признал, че това е „великото“ му превъплъщение в Иди Амин Дада, което в превод означава: „Защо, казало чудовището с три глави, се бъркате в неща, които не разбирате“.

Също така албумът „Piece of Mind“ ги въвлякъл в спор с писателя Франк Хърбърт, понеже групата искала да запише парче кръстено на книгата „Дюн“. Не само, че отказал, Хърбърт отказал дори реплики от книгата да се появят като интро към песента. Молбата на Стив Харис била посрещната с острия отговор на агента: „Не. Защото Франк Хърбърт не харесва рок групи, особено хевирок групи и особено групи като Айрън Мейдън“. И така песента излиза на бял свят през 1983 г. под името „To Tame a Land“.

Експеримент (1988 – 1990)

През 1988 г. групата опитала различен подход към седмия си студиен албум, озаглавен „Seventh Son of a Seventh Son“. Това е концептуален албум, разказващ историята на дете с магически способности, по мотиви от книгата „Седмият син“ на Орсън Скот Кард. За пръв път групата използва клавиши при записите. Също така групата оглавява фестивалът Монстърс ъф Рок. За да завършат първите си десет години, Мейдън издават „The First Ten Years“ – поредица от 10 диска и грамофонни плочи.

Разместване (1990 – 1993)

За пръв път от седем години групата променя състава си заради напускането на китариста и беквокала Ейдриън Смит. Бившият китарист на Гилън, Яник Гърс е избран за ново попълнение и с него през 1990 г. издали „No Prayer for the Dying“. Този албум връщал групата към по-старото, по-праволинейно звучене на групата. Също така Брус Дикинсън започва да експериментира в много от песните, придавайки по-агресивно и тежко звучене от оперния си стил, който бил станал запазената му марка. Въпреки това групата се сдобила с първия си (и единствен дотогава) хит сингъл „Bring Your Daughter ... to the Slaughter“. Песента държи рекорда за най-бързо изкачване до номер едно и за най-бързо изпадане от класацията – всичко само в разстояние на няколко седмици. Първоначално песента била написана и записана от Брус Дикинсън за петия филм от поредицата „Кошмарите на Елм стрийт“ (Nightmare on Elm Street).

Преди излизането на „No Prayer for the Dying“ Брус Дикинсън официално обявява започването на соловата си кариера с Яник Герс като китарист. През 1991 г. Дикинсън прави самостоятелно турне и се завръща за записването на албума „Fear of the Dark“. Излязъл през 1992 г. албумът се радвал на популярност сред феновете, особено едноименното парче и „Afraid to Shoot Strangers“.

През 1993 г. Брус Дикинсън окончателно напуска групата, за да се отдаде на соловата си кариера. Въпреки това Брус се съгласил да остане за едно последно турне и два лайф албума. Първият „A Real Live One“ включвал парчета от 1986 г. до 1992 г. и излиза през март 1993 г. Вторият „A Real Dead One“ включвал парчетата от 1975 г. до 1984 г. и излиза след като Дикинсън вече е напуснал групата. Последното му шоу с групата било на 28 август 1993 г. записано и излъчено от ВВС, а след това издадено на видео под името „Raising Hell“, кулминацията на което била „смъртта“ на Брус в желязна девица (Iron Maiden).

Вятърът на промените (1994 – 1998)

Групата прослушала десетки вокали, между които и Дъги Уайт от Рейнбоу и Джеймс Лабри от Дрийм Тиътър, но те отказали. Най-накрая, през 1994 г. се спрели на Блейз Бейли от Wolfsbane. Той имал съвсем различен стил в старата си група и феновете го приели със смесени чувства. След три годишно мълчание групата се завръща през 1995 г. с незабравимия „The X Factor“. Като цяло той бил по-мрачен, по-дълбокосмислен и по-интроспективен от обикновено. Главният текстописец Стив Харис преминавал през тежък период в личен план (развод и смъртта на баща му) и това се отразило в музиката му. Албумът започвал с епичното 11-минутно парче „The Sign of the Cross“, което според мнозина е класика в жанра. Първият концерт за новия албум бил на 28 септември 1995 г. в Йерусалим.

Групата прекарала по-голямата част от 1996 г. в турнета, за да се завърне в студията през 1998 г., за да за пише „Virtual XI“. Албумът не съдържа запомнящи се песни. Само „The Clansman“ и „Futureal“ останали на сцена, а достиженията им в класациите било крайно незадоволително. „Virtual XI“ бил първият албум на групата който достигнал продажби от един милион копия – това била смъртната присъда на Бейли.

Отново заедно (1999 – 2000)

През февруари 1999 г. Бейли напуска групата по взаимно съгласие. Причината за напускането му било незадоволителното представяне на сцената – гласът му не можел да издържи цяло турне на Мейдън. След това групата обявила завръщането на Брус Дикинсън и Ейдриън Смит като трети китарист. Това е най-стабилният състав от създаването им насам.

Новото хилядолетие (2000 – 2005)

През 2000 г. нов период започнал за групата с албума „